• 

В тоя свят пълен с отрови, мръсен въздух и какво ли още не зловредно, нали, все гледаме да избягваме…пърженото, защото според някакъв много стар мит, пърженото е много вредно за нашето здраве.

Донякъде в това има някаква логика, но не съвсем. Хубаво е да правим разлика между нещо което се пържи и поема много мазнина, и нещо което се обработва на маслена баня- демек в силно загрята мазнина, за кратко време и тн.. но сега нека не изпадам в подобна, подробна лекция.

Та, днес за обяд- Паниран карфиол.

Аз обожавам карфиол. Във всичките му форми. Суров на салата, суров в туршия, бланширан в гратен, пържен, паниран..абе, ако е карфиол, дайте ми го, и не ме мислете.

За днешната рецепта се доверих като източник на Супичка*, но с леки модификации от моя страна.

За да хапнете и вие този така божествен паниран карфиол, са ви нужни:

1. 500 гр. карфиол
2. 2 броя яйца
3. 1/2 ч.ч бира
4. 5 с.л с връх брашно или 6 с.л равни
5. 1/2 ч.л сол или сол на вкус
6. Щипка кимион
7. Малко настърган пармезан
8. Олио

Карфиолът се почиства, измива и накъсва на розички.

За кратко се бланшира във вряла вода, няколко минути. Вие определете за колко, в зависимост от това дали обичате карфиола по-хрупкав или не.

В подходящ съд разбийте яйцата с бирата, използвайки тел за разбиване. Добавете брашното, солта и кимиона и хубаво разбъркайте, докато сместа стане гладка. Добавете пармезана и нежно разбъркайте.

В тази смес потопете бланшираните розички карфиол и изпържете в тенджерка с достатъчно количество, заграято на силна температура олио, до получаването на нежен златист загар.

Извадете карфиола в съд, покрит с домакинска хартия, за да се отцеди от остатъка излишна мазнина.

Сервирайте по желание с млечен чеснов сос и поръсен с копър.

Уверявам ви, че ще си оближете пръстите!

От мен и Супичка*, да ви е…карфиолено и чесново! 🙂

• Супичка е сайт, от който често черпя вдъхновение. Тук може да видите оригиналната рецепта:

https://www.supichka.com/%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B0/292/%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%84%D0%B8%D0%BE%D0%BB

Зная, че всеки си има любим вкус от детството на този конфитюр. Някъде го приготвят с индрише, някъде слагат лимонтузу.. но това е моят любим вкус. Просто защото моята баба го приготвяше така.

За да приготвите нашия конфитюр са ви нужни:

6 килограма сини сливи

2,5 килограма захар

1/2 ч.ч оцет / чаената чаша е с вместимост 200 мл./

2 ч.ч вода

Сливите се измиват ,почистват от костилките и се разполовяват по дължина.

Посипват се със захарта вечерта и се оставят да престоят в хладилник цялата нощ.

На сутринта към тях се добавят оцета и водата.

Вари се до получаване на нужната гъстота като непрекъснато се бърка да не загори / баба ми е написала на 2 накотлона и смея да кажа, това е точно така. От мен- оставете конфитюра леко течен, при изстиването той се сгъстява още повече, така че- преценете сами правилната гъстота./

Още топъл, конфитюрът се налива в затоплени бурканчета, затваря се, съхранява се на студено и тъмно място и се консумира с удоволствие.

От мен и баба ми, да ви е…синьо! 🙂

Ако ми се доверите и ми повярвате, и направите тази красота- то, уверявам ви, през зимата ще хапвате нещо толкова неописуемо вкусно, ама толкова вкусно, че когато баба ми го направи преди години, и го занесох на родителите на бившето ми /вече/ гадже, баща му изяде такова количество, та се наложи да му махнат жлъчката..изобщо не се шегувам! Всъщност, шегувам се, но наистина, когато я махнаха, му наложиха рестрикции върху този патладжан и, по принцип- върху патладжана като цяло! ❤

За да приготвите тази наслада /както е написала баба ми/, и без да се притеснявате за здравето ви, са ви нужни:

7-8 кг. патладжани / еййй….все споря с един приятел що е то патладжан и какво общо има той със сините домати, както аз ги наричам :)/

Та, тези сини патладжани измивате добре и нарязвате на филийки, дебели един пръст. Посолявате ги добре и ги оставяте 15-20 минути да се отцедят. После ги измивате, подсушавате и запържвате леко в подходящ съд. / нека съдът е дълбока тенджерка, олиото – достатъчно като количество и на висока температура./

След като сте изпържили патладжаните, ги оставяте да престоят в хладилника за през нощта.

На другия ден ги нареждате в буркани, като между тях слагате магданоз и скилидки чесън.

Всеки буркан се долива с марината, приготвена от:

7 ч.ч оцет, 2 ч.ч захар, 10-15 зърна черен пипер, 2 дафинови листа, 1-2 зърна бахар. Саламурата трябва да се кипне, но се налива в бурканите студена.

/ В рецептата си баба ми не е посочила сол в саламурата, но аз си позволих да сложа 3 с.л/

Бурканите се затварят и се стелиризират за 5-10 мин от завиране на водата.

От мен и баба ми- да ви е патладжанено! 🙂