Пълнени камби

Още една страхотна туршия направих днес, рецептата за която взех от старата тетрадка на баба ми.

За да приготвите и вие тази красота са ви нужни:

Големи /средно големи/ камби, моркови, листа целина, няколко розички карфиол, няколко скилидки чесън

Изрежете пестеливо капачето с дръжката на камбите. С помощта на малка лъжичка внимателно ги изтърбушете и извадете семките. Внимавайте камбите да не се пробият или спукат. Измийте ги и ги подсушете. Подредете камбите в тава за печене.

Морковите настържете на ренде, карфиола накъсайте на дребни чепчици, листата на целината нарежете на ситно, останалото месце по капачетата от камбите нарежете на дребни кубчета.

Всичко това смесете в купа и хубаво разбъркайте.

Във всяка камба сложете по 1 ч.л захар, 1/2 ч.л сол, 1 ч.л олио, 1 ч.л оцет. Добавете от зеленчуковата смес. Накрая сложете във всяка камба по една скилидка чесън, разрязана на 2.

Така напълнените камби сложете в предварително загрята на 180 градуса фурна, и печете докато им се промени цвета / така пише в тетрадката на баба ми/. Аз ги пекох 15-20 минути.

След като поизстинат камбите се редят внимателно и плътно с отвора нагоре в големи буркани от по 800 мл.

Баба ми е писала, че бурканите се стерилизират 5 минути, но на няколко други места прочетох, че не е нужно, така че- както прецените.

В бурканите не се добавя никаква марината или течност, след затваряне самите камби ще си пуснат доста! 🙂

Пс. Камбите които напълних аз не бяха най-големите камби които съм виждала, така че- си позволих да намаля количеството на оцета, олиото, захарта и солта наполовина.

От мен и баба ми, да ви е.. туршиено! 🙂

Паниран карфиол

В тоя свят пълен с отрови, мръсен въздух и какво ли още не зловредно, нали, все гледаме да избягваме…пърженото, защото според някакъв много стар мит, пърженото е много вредно за нашето здраве.

Донякъде в това има някаква логика, но не съвсем. Хубаво е да правим разлика между нещо което се пържи и поема много мазнина, и нещо което се обработва на маслена баня- демек в силно загрята мазнина, за кратко време и тн.. но сега нека не изпадам в подобна, подробна лекция.

Та, днес за обяд- Паниран карфиол.

Аз обожавам карфиол. Във всичките му форми. Суров на салата, суров в туршия, бланширан в гратен, пържен, паниран..абе, ако е карфиол, дайте ми го, и не ме мислете.

За днешната рецепта се доверих като източник на Супичка*, но с леки модификации от моя страна.

За да хапнете и вие този така божествен паниран карфиол, са ви нужни:

  1. 500 гр. карфиол
  2. 2 броя яйца
  3. 1/2 ч.ч бира
  4. 5 с.л с връх брашно или 6 с.л равни
  5. 1/2 ч.л сол или сол на вкус
  6. Щипка кимион
  7. Малко настърган пармезан
  8. Олио

Карфиолът се почиства, измива и накъсва на розички.

За кратко се бланшира във вряла вода, няколко минути. Вие определете за колко, в зависимост от това дали обичате карфиола по-хрупкав или не.

В подходящ съд разбийте яйцата с бирата, използвайки тел за разбиване. Добавете брашното, солта и кимиона и хубаво разбъркайте, докато сместа стане гладка. Добавете пармезана и нежно разбъркайте.

В тази смес потопете бланшираните розички карфиол и изпържете в тенджерка с достатъчно количество, заграято на силна температура олио, до получаването на нежен златист загар.

Извадете карфиола в съд, покрит с домакинска хартия, за да се отцеди от остатъка излишна мазнина.

Сервирайте по желание с млечен чеснов сос и поръсен с копър.

Уверявам ви, че ще си оближете пръстите!

От мен и Супичка*, да ви е…карфиолено и чесново! 🙂

  • Супичка е сайт, от който често черпя вдъхновение. Тук може да видите оригиналната рецепта:

https://www.supichka.com/%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B0/292/%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%84%D0%B8%D0%BE%D0%BB

Конфитюр от сини сливи

Зная, че всеки си има любим вкус от детството на този конфитюр. Някъде го приготвят с индрише, някъде слагат лимонтузу.. но това е моят любим вкус. Просто защото моята баба го приготвяше така.

За да приготвите нашия конфитюр са ви нужни:

6 килограма сини сливи

2,5 килограма захар

1/2 ч.ч оцет / чаената чаша е с вместимост 200 мл./

2 ч.ч вода

Сливите се измиват ,почистват от костилките и се разполовяват по дължина.

Посипват се със захарта вечерта и се оставят да престоят в хладилник цялата нощ.

На сутринта към тях се добавят оцета и водата.

Вари се до получаване на нужната гъстота като непрекъснато се бърка да не загори / баба ми е написала на 2 накотлона и смея да кажа, това е точно така. От мен- оставете конфитюра леко течен, при изстиването той се сгъстява още повече, така че- преценете сами правилната гъстота./

Още топъл, конфитюрът се налива в затоплени бурканчета, затваря се, съхранява се на студено и тъмно място и се консумира с удоволствие.

От мен и баба ми, да ви е…синьо! 🙂