Защо, Господи, защо всичко което ми е най-любимо на този свят за хапване, се прави толкова, ама толкова трудно? 🙂

Трудността се измерва в това, че за да си приготвите този уникален шипков мармалад, са ви нужни поне няколко дни, честна дума, много сила в ръцете, много дране и мъка при брането, абе…няма какво да се лъжем- голям зор е цялата работа, но пък крайния резултат си заслужава!!

Нужни са ви:

1. Шипки /3 килограма направихме ние/
2. Захар
3. Чорапогащник или 3/4 чорапи от същата материя- нови и неизползвани, разбира се.
4. Здрави ръце, че голямо стискане ви чака

Шипките измивате хубаво и почиствате от клечките и онова мъхестото отпред. Всяка една!! Както каза моят съпруг, когато вчера седнахме заедно на масата с по една купа пред нас: “Мило, то това си е направо като надомна работа!”

След като сте готови с тази задача, слагате шипките в тенджера под налягане, наливате вода колкото да ги покрие 2 пръста и варите три часа. Направете това вечерта, и след като шипките са сварени, ги оставете в тенджерата да си починат до сутринта.

На следващата сутрин ги пюрирайте хубаво с помощта на пасатор.

И сега започва веселата част.

Пригответе си чорапките и изсипете вътре малка част от пюрираните шипки. Започнете да стискате над подходяща тенджерка, като внимавате във вече изцеденото пюре да не попаднат семки или власинки. Стискайте и изстисквайте така, все едно издоявате крава /аз така си представям, че се случва тая работа/.

Повторете процедурата до изчерпване на пюрираните шипки.

Измерете полученото количество чисто пюре. Най лесно става в разграфен съд.

На всеки литър чисто пюре се полага по 300-400 гр. захар.

Сложете пюрето и захарта в подходяща тенджера, разбъркайте и варете до получаване на нужната гъстота на мармалада, като често раззбърквате и не го изпускате от очи!!

Изсипете готовия мармалад както е още горещ в бурканчета, затворете ги хубаво и ги обърнете с капачката надолу, докато изстинат.

Каквото е останало в тенджерата, веднага си го оберете с няколко филийки хляб и не казвайте на никой!!

От три кила шипки аз получих точно 1,5 литра чисто пюре, а от него получих три бурканчета от по 314 милилитра. Три! Само три!

Ясно ви е, предполагам, че ще си го изям сама и нямам никакво намерение, след целия тоя труд- да дам на някой дори и една лъжичка да опита. Съжалявам, но това е положението! 🙂

От мен, да ви е мармаладенооо!

Още от дете много обичам сладко от смокини. Обаче от сладкото винаги съм обичала само сосчето, и до ден днешен, да ме убие човек, смокиня като плод- не мога да изям!

Поради тази причина никога, до този момент, не ме е напъвало да направя нещо със смокини, защото грехота ми се струва да вложа толкова труд и плод в нещо, и после да го изхвърля!

До тази година, когато в полезрението ми попадна този сладък сироп от смокинови листа! Само от листа!

Първоначално подходих доста скептично, честно да си кажа, но тъй като имаме смокиня в двора, реших- какво пък, ще взема да пробвам! Колко му са 30 листа и кило захар!

Ами, какво да ви кажа…. жива и здрава да е Наталия Симеонова *, от която видях рецептата, и която ме увери многократно, че няма да съжалявам, ако пробвам! И беше абсолютно права!
Нати, благодаря ти безкрайно! ❤

За да приготвите този уникален сироп / който може да си разреждате с газирана или обикновена вода, да му добавите лимонче и няколко листа от мента, или просто да го използвате като кленов сироп и да го консумирате директно неразреден върху палачинки или пържени филийки- както аз вече няколко пъти направих/ са ви нужни:

30 броя смокинови листа

1 кг. захар

1- 1,200 л. вода в зависимост от големината на листата

1 пакетче лимонтозу.

Измийте хубаво листата. Сложете ги в тенджера, залейте ги с водата и изчакайте течността да заври.

После намалете силата на котлона, захлупете съда и оставете да къкри 30 минути.

Охладете течността.

Извадете листата, хубаво ги изстискайте при останала течност. Изхвърлете листата.

Течността прецедете през марля, добавете захарта и върнете тенджерата отново на котлона.

Когато заври, изчакайте 15-20 минути, после добавете лимонтозуто и варете още 5 минути.

Сиропът налейте горещ в бурканчета или бутилки, затворете хубаво и обърнете с капачката надолу, докато изстине.

Консумирайте безотговорно и без никаква мярка!

От мен и Наталия, да ви е смокиново сладко..! 🙂

Пс. Още рецепти от Наталия Симеонова може да намерете в страничката й “Щипка Любов”, ето тук:
https://www.facebook.com/%D0%A9%D0%B8%D0%BF%D0%BA%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2-184203993103836/

Още една страхотна туршия направих днес, рецептата за която взех от старата тетрадка на баба ми.

За да приготвите и вие тази красота са ви нужни:

Големи /средно големи/ камби, моркови, листа целина, няколко розички карфиол, няколко скилидки чесън

Изрежете пестеливо капачето с дръжката на камбите. С помощта на малка лъжичка внимателно ги изтърбушете и извадете семките. Внимавайте камбите да не се пробият или спукат. Измийте ги и ги подсушете. Подредете камбите в тава за печене.

Морковите настържете на ренде, карфиола накъсайте на дребни чепчици, листата на целината нарежете на ситно, останалото месце по капачетата от камбите нарежете на дребни кубчета.

Всичко това смесете в купа и хубаво разбъркайте.

Във всяка камба сложете по 1 ч.л захар, 1/2 ч.л сол, 1 ч.л олио, 1 ч.л оцет. Добавете от зеленчуковата смес. Накрая сложете във всяка камба по една скилидка чесън, разрязана на 2.

Така напълнените камби сложете в предварително загрята на 180 градуса фурна, и печете докато им се промени цвета / така пише в тетрадката на баба ми/. Аз ги пекох 15-20 минути.

След като поизстинат камбите се редят внимателно и плътно с отвора нагоре в големи буркани от по 800 мл.

Баба ми е писала, че бурканите се стерилизират 5 минути, но на няколко други места прочетох, че не е нужно, така че- както прецените.

В бурканите не се добавя никаква марината или течност, след затваряне самите камби ще си пуснат доста! 🙂

Пс. Камбите които напълних аз не бяха най-големите камби които съм виждала, така че- си позволих да намаля количеството на оцета, олиото, захарта и солта наполовина.

От мен и баба ми, да ви е.. туршиено! 🙂