Казват, че всяка жена трябвало да умее да прави 70 неща. Мусака и..забравих какво беше другото!:)

Като дете никога не съм обичала въпросното ястие, и то най-вече заради брашнено-млечно-яйчената пухкава смес с която обикновено беше полята. Години след това открих тази рецепта, и определено това ни е едно от любимите ястия вкъщи.
Необходими продукти:

1 кг.картофи

500-600 грама кайма

1 глава стар лук

2 скилидки чесън

200 грама пасирани домати

2 лъжички доматено пюре

1 ч.л Мащерка

1 с.л червен пипер

Сол и черен пипер на вкус.

За заливката:

1 кофичка кисело мляко

3 бр. яйца

Около 100-150 грама настърган кашкавал

Сол, черен пипер на вкус

В малко мазнина запържвате лука нарязан на ситно.

Прибавяте наситнения чесън и изсипвате вътре каймата. Пържите, докато каймата стане на хубави трохи. След това добавяте доматеното пюре, доматите, мащерката и червения пипер. Разбърквате хубаво , наливате около 100 мл.вода, овкусявате със сол и черен пипер и готвите 5-10 мин на слаб огън.

Картофите нарязвате на ситни кубчета, сипвате в дълбока тава, при тях прибавяте и каймата. Отново овкусявате със сол и черен пипер ако е нужно, наливате вода до нивото на продуктите и печете на 220 градуса около 1 час.

Заливката правите като разбивате яйцата с млякото, овкусявате със сол и черен пипер, изсипвате върху мусаката , покривате с настърган кашкавал и печете докато кашкавалът хубаво се зачерви.

Няма да ви лъжа, понеже съм лакома и бърза, заливката я изяждам предимно аз- ако ме питат къде е изчезнала, отричам изобщо да е имало заливка, хах!:)

Сервирайте с кисело мляко, ако обичате, разбира се. Че вкъщи имаме и такива дето не обичат!:)

От мен, да ви е сладко!:)

Ясно ми е, че в тези чувствителни и размирни времена в които живеем, на някой оригиналното име на сладкиша може да му се стори доста расистко, но мрън-мрън, вкъщи го знаем така от години, така го и наричаме, без да искаме да обидим никой. И заради същите чувствителни времена, се налага да прекръстя тази сладост на Чернооката монахиня, но, всъщност, името изобщо не е важно. Вкусно е, това е от значение! 🙂

За да приготвите тази наслада за небцето ще са ви нужни:

За блата: 

4 яйца,

¾ ч.ч олио

1 ч.ч.захар

2 ч.ч брашно

½ лъжичка сода +лимонтузу /или една пълна чаена лъжичка бакпулвер/

2 бр.ванилия

За глазурата:

200 мл. Вода

1 ½ ч.ч. захар

4 с.л какао

½ пакетче масло

1 ванилия

Разбиват се яйцата със захарта. Прибавя се олиото и продължава да се разбива. Прибавя се брашното, в което са разбъркани содата, лимонтузуто /или бакпулвера/ и ванилията. Изсипва се в тава, подмазана с олио и брашно.

Пече се в затоплена фурна около половин час на 180 градуса. След като изстине, блатът се реже с чаша на кръгове.

Приготвяте глазурата като смесите всички необходими съставки и оставите да заври. Махате от котлона и изчаквате да поизстине.

Потапяте кръгчетата блат в глазурата. Поръсвате с кокосови стърготини.

Криете една част от децата, за да си го изядете после тайно сами, така и така не е хубаво на децата да им се дава много захар!:)

Пс. Бихте могли да приготвите и сладкиша, като вместо да го режете с чаша на кръгчета, го нарежете в тавата и залеете с глазурата.

От мен, да ви е сладко!

Това е любимата ми лучена крем супа, с източник на рецептата “Бон Апети”.
Необходими продукти:

6 глави стар лук

200 мл. прясно мляко

150 гр. сирене Ементал

1,2 л.пилешки бульон

100 гр.масло

1-2 супени лъжици брашно

Сол и черен пипер на вкус

Почиствате и нарязвате лука на тънки филийки. Запържвате го в половината масло и го овкусявате със сол и черен пипер. Когато придобие златисто-кафяв цвят, наливате бульона и оставяте да къкри около 15 минути на умерен огън.

В отделен съд запържвате брашното в останалото масло до златисто. Наливате млякото и бъркате до получаване на гладка, еднородна смес, ако се сгъсти много, доливате от бульона от супата. Прибавяте сместа в супата.

Настъргвате сиренето /ако не успеете да намерите Ементал, с абсолютно същия успех може да ползвате сирената за сандвичи Ементал, става съвсем същото, тогава накъсайте сиренето/ и го слагате в супата.

Пасирайте тази красота.

Поднесете с филийки, намазани с масло и запечени в тиган.

Уверявам ви, че е много вкусно, ама много.:)

От мен, да ви е сладко!