Освен ако не сте от Северозапада, то тогава със сигурност не знаете какво е Комбус. Сега е време да научите и да почерпите душата си с това невероятно вкусно ястие.

Отворила съм една дебела тетрадка пълна с рецепти, завещана ми от баба ми..и стигам до Комбуса. И понеже уж вече е пролет, и сме зажаднели да се хванем за зелено, и чакаме лапада с нетърпение, ще ви представя това толкова лесно и вкусно ястие, пък нищо че вали сняг. Скоро ще изгрее слънце. И лападът ще цъфне:)

Нужни са ви: 4-5 връзки лапад, 2 глави стар лук ,една връзка пресен лук, няколко сухи червени чушки, сол, червен пипер, джоджен, малко олио.

Сварявате сухите чушки и отделяте месцето. В малко вряла и леко подсолена вода поставяте листата лапад да се попарят. Междувременно запържвате нарязания на дребно лук в малко мазнина, овкусявате с червен пипер и сол на вкус, добавяте лапада, доливате малко от водата в която сте го попарили, изчаквате да клокне няколко пъти. Тогава слагате и месцето от чушките и овкусявате с джоджен.

По-вкусно от това няма как да стане!

От мен, да ви е сладко!:)

Пс. Източник на снимката http://patepis.com/?attachment_id=47541

Това най-много се доближава до вида на бабиният Комбус, с изключение на това, че липсват червените чушки, но когато поникне лападът- ще сложа авторска снимка.:)

Това е най-сполучливата ми рецепта за заек. Харесвам го и пълнен, но тогава месото ми стои малко по-сухо.

По този начин сготвен, като резултат ще имате крехко, крехко месо, а колко е вкусно в този сос..няма да ви разказвам, че ми се напълни устата със слюнка.

Трябват ви: 1 заек, бутилка хубаво червено вино, дафинов лист, сол, червен и черен пипер, бахар, масло.

Измивате заека, натривате го хубаво със сол, черен и червен пипер и слагате в гювеча. Наливате половин бутилка вино, може и повечко, пускате вътре два дафинови листа, няколко зрънца бахар, няколко бучки масло и печете захлупен на 180 градуса 2 часа. Ако обичате хубаво препечена кожичка, може да печете още 10-15 минути отхлупен.

Сервирате с картофено пюре, месото и пюрето заливате със соса от печеното.

Пс. А защо не и със задушен грах в масло?:)

От мен, да ви е сладко!:)

Лозовите сармички са нещо ужасно вкусно, но за съжаление- не толкова лесно за изпълнение нещо. Трябва да се въоръжите с търпение. Разбира се, че говоря за момента с навиването им. Това винаги ми се е струвало някаква ужасно пипкава работа, но пък ядат ли ми се такива сармички- ядат ми се, и прибегнах до хитрината да си поръчам Уред за свиване на сарми, полудях от щастие като го получих. Естествено, веднага се хвърлих в боя, напазарувах всичко необходимо, направих плънката и започнах да свивам сармите с помощта на Уреда-Чудо…

Ами, какво да ви кажа. Не си го купувайте. Изгледах 15 видео урока, късах, хвърлях, ако съм измайсторила и две сарми с него, пак си е чудо.

Та, ще свиваме на ръка, то се е видяло.

Нужни са ви: Лозови листа, / ако са пресни, трябва да ги бланширате в малко подсолена вода/, 500 гр.кайма, 1 чаена чаша ориз, 2 средни глави лук, сол, черен пипер, червен пипер, чубрица, малко мазнина.

В мазнината запържвате нарязания на дребно лук, добавяте ориза, каймата, овкусявате със сол, черен и червен пипер, слагате чаша вода и готвите на бавен огън, докато ориза поеме водата. В готовата смес сложете чубрица и хубаво разбъркайте.

Във всеки лист сложете по една-две лъжички плънка и започнете да свивате хубави и стегнати сармички. Наредете в намазнена тава, полейте леко с олио, сипете вода, колкото да покрие сърмичките, не да плуват, просто да има, и печете в загрята до 220 градуса фурна, докато заври течността. След това може да намалите малко градусите и след около 30 минути ще имате готови сарми.

Сервирайте с кисело мляко или млечно-чеснов сос.

ПС. Ако искате сармите да са постни, направете плънката само с ориз, по същия начин по който съм описала по-горе.

От мен, да ви е сладко.:)